За връзката ми с фотографията
Случва ми се да ме питат защо харесвам фотографията? Какво намирам в нея? Какво ми дава тя? Какво уча от нея и как ми помага това?
Когато ми зададоха тези въпроси за първи път, си дадох сметка, че нямам ясни отговори. Дадох си сметка, че това е като влюбването – трудно е да отговоря на въпроси като „Защо си влюбен в нея?“, „Какво намираш в нея?“, „Какво научи?“.
Началото
Също като влюбването в момиче, което познавам отдавна и досега сме били приятели, аз „хлътнах“ по фотографията без да се усетя. С фотографията се „познаваме“ от ученическите ми години. Това познанство беше интересно и забавно. Беше по-скоро любопитство, но не и страст.
Кога и как „хлътнах“ – така и не разбрах. Пък и не мисля, че това има значение за мен. Неусетно снимането се бе превърнало в най-любимото ми занимание.
Защо я обичам ли?
Обичам фотографията, защото тя ме стимулира да обръщам внимание на красотата в света около мен – за да направиш красива снимка, трябва да можеш да видиш красивото. Обичам фотографията, защото тя ме учи да живея тук и сега, да обръщам внимание на мига. Фотографията ме учи да приемам и да се отказвам – учи ме по един нагледен начин, че изпуснеш ли мига няма, начин да го върнеш, можеш единствено да приемеш, че този миг е отминал и да продължиш напред към следващия. Миговете минават и заминават, а фотографията ми дава възможност да ги опитомя, а опитомените мигове остават с нас завинаги.
За портретите и хората
Обичам фотографията, защото тя ме среща с нови хора, хора, които са различни, хора, които са интересни, уникални. Фотографията ми позволява да се доближа до хората, да видя красивото у тях, да го уловя, да го запазя, да го покажа. Обичам да снимам хора. Затова се специализирам във фотосесии, свързани с хората – семейни, бизнес и лични фотосесии, различни семейни празници като кръщенета, рожденни дни и сватби, обичам да снимам и събития като концерти, семинари, лекции. Обичам този процес: запознаване – общуване – сближаване – изграждане на доверие. А това доверие е ключът към естествената красота в снимките. Освен това взаимното доверие ни позволява да експериментираме и да получим грабващи и уникални кадри.
За професията
Когато ме попитат дали съм професионален фотограф, аз винаги се колебая какво да отговоря, защото за мен фотографията не е просто професия, тя е много повече от това – тя е страст, тя е любов, тя е смисъл, тя е предизвикателство, тя е път. И все пак, ако трябва да обобщя, опитът ми като фотограф се състои от стотици организирани и реализирани фотосесии, хиляди завършени кадри и безброй часове обработка на снимки. Една малка част от готовите кадри са публикувани тук, на сайта ми. Можеш да ги разгледаш в различните галерии в менюто по-горе.
И все пак, кой съм аз?
Да, за малко да забравя да напиша кой съм аз. Казвам се Павел (приятелите ме наричат Павката или Павчо) и се считам за истински късметлия да имам чудесно семейство – прекрасна съпруга, син на прага на тинейджърството и дъщеря, заради която скоро ще се наложи да се запиша на уроци по стрелба. Разбира се, такова семейство няма как да мине без куче. Нашето е от най-компактните, казва се Белла и е чихуахуа. 
Това е накратко историята на моята връзка с фотографията. Има безброй неща, заради които обичам фотографията. Искаш ли да изживеем част от тях заедно и да опитомим няколко твои мига?